Биляна Гавазова  |  22 февруари 2010 19:05

Размер на шрифта: A | A | A |

Обсъжданите промени в Закона за обществените поръчки имат за цел да намалят административната тежест и да дисциплинират възложителите при изпълнение на договорите за избор на изпълнител. Това коментира в интервю за Дарик Миглена Павлова, изпълнителен директор на Агенцията за обществени поръчки. При обжалване на процедурата тя автоматично ще бъде спирана, като в същото време ще може да се пристъпи и към предварително изпълнение на договора, когато трябва да се защитят особено важни държавни или обществени интереси. С 10 % от стойността на сумата ще бъдат глобявани възложителите, когато се докаже, че договора е незаконен, предвиждат още промените. Тази санкция обаче няма да е за сметка на данъкоплатците, увери Павлова.  Eто какво още каза Павлова:

Основната цел на предложения законопроект е да отразим в националното ни законодателство изискванията на нова европейска директива, която третира отношенията при обжалването на процедури при възлагането на обществени поръчки. Разбира се, освен тези промени, предложеният законопроект предвижда и промени, свързани с изискването на друга директива – за насърчаването на чисти, енергоефективни пътни превозни средства, а има и една група промени, целящи намаляване на административната тежест за фирмите, които участват в процедурите, както и най-общо промени, насочени към облекчаване на реда за възлагане на обществени поръчки.

Ще може ли, предвид тези промени, които се очаква да бъдат гласувани, при обжалване на избрания изпълнител да се сключват договори, изобщо какво казват предложените промени. Ще има ли изключения?

Като цяло предложените промени запазват сега действащия ред в страната. имаме двуинстанционно разглеждане на жалбата, като първа инстанция е Комисията за защита на конкуренцията, а втора инстанция – Върховният административен съд. Нов момент е, че когато имаме обжалване на крайното решение на възложителя, най-важното решение по избор на изпълнител, подаването на жалба спира изпълнението, тоест възложителят няма право да сключи договор, докато нямаме крайно решение по подадената жалба. В сега действащото законодателство жалбоподателят може да поиска налагането на временна мярка спиране, срещу което да представи депозит, като обезпечение, като гаранция, че неговите права са нарушени. Законопроектът предвижда отпадането на този депозит, а и както вече ви казах…

Автоматично спиране.

…да не може да бъде сключен договор, ако има твърдение, че в процедурата е допуснато някакво закононарушение.

Изключения обаче ще има. Доколкото разбираме, те са предвидени в тези законови промени. Кога ще бъдат приложени?

Да, по изключение може да бъде допуснато предварително изпълнение тогава, когато има необходимост от защита на особено важни държавни или обществени интереси.

А ако в последствие КЗК се произнесе и каже: този договор не е в интересите на държавата, ще има ли санкции, как ще се действа?

Тук има един съществено нов момент. Въвели сме една възможност от европейската директива, а именно налагането на така наречената алтернативна санкция. Както вече казахме, само при определени изключително редки случаи може да се допусне предварително изпълнение и съответно да бъде сключен договор. Ако в последствие, когато се разгледа жалбата по същество, се установи, че този договор се базира върху една незаконосъобразна процедура, то този договор запазва своето действие, тоест той не може да бъде атакуван за нищожност, не може да бъде обявен за нищожен, а съответно на възложителя се налага тази алтернативна санкция.

В какъв размер е тази алтернативна санкция?

Сега ще ви кажа един изключително нов механизъм, който произлиза от европейската директива. Имаме два вида санкции. Едната е 10 процента от стойността на договора тогава, когато имаме предварително изпълнение. Законопроектът предвижда и 3 процента от стойността на договора тогава, когато възложителят е сключил договор, без да изчака времето за обжалване или съответно без да изчака крайното решение по жалбата.

Тази санкция кой ще я плаща и това в ущърб ли е на обикновения данъкоплатец?

Тази санкция ще бъде за сметка на бюджета на възложителя и от една бюджетна сметка ще отиде в друга бюджетна сметка в държавата. Основното неразбиране беше по отношение на тълкуването, че е за сметка на данъкоплатците, както вече казах, не е за сметка на данъкоплатците, и че неслучайно се нарича алтернативна санкция, тоест тя е алтернатива на един недействителен договор, договор, който е сключен на база на незаконосъобразна процедура. Нашето проучване, което направихме, показва, че всички страни членки са се възползвали от тази възможност за въвеждането на алтернативни санкции при процедури с особено висок обществен интерес. Трябва да ви кажа, че там размерът на алтернативните санкции при някои от тях достига и до 20 процента.

Нещо друго интересно, което касае декларациите за конфликт на интереси. Доколкото разбираме, тук също ще има една промяна, тоест ще бъде стеснен кръгът на лицата, от които ще бъдат искани такива декларации за конфликт на интереси.

Основната цел на тази промяна е намаляване на административната тежест за бизнеса, за фирмите, които участват в процедурите за възлагане на обществени поръчки. По сега действащия закон се подаваха два вида декларации: едната, с която лицата декларират, че не са осъждани, че не са извършвали престъпления и други такива действия, а пък втората декларация е за липсата на конфликт на интереси. Първата декларация се подаваше само от представляващите съответното търговско дружество, а втората декларация – от управителния, надзорния съвет и прокуристи. При направения анализ се счете, че всъщност не е необходимо толкова широк кръг лица и бяха изравнени двете групи лица, които подават декларации по реда на закона.

Да кажем няколко думи за офертите, за това как ще бъдат отваряни офертите. Това също е една доста любопитна тема. В колко плика ще бъде представена документацията от страна на кандидатите. Какво казват промените?

Трябва да ви кажа, че вече офертата ще бъде подавана най-общо в три плика. Първият плик съдържа всички документи, които трябва да представи кандидатът по отношение на критериите за подбор, тоест че съответната фирма отговаря на изискванията на възложителя технически, икономически със своя капацитет, за да изпълни конкретната обществена поръчка. След което имаме плик с техническата оферта и накрая плик с ценовата оферта. Нов момент, който предвижда предложеният законопроект, е възможността първият плик, където са документите за годност на кандидата, да може да бъде допълван. Практиката показва, че понякога поради техническа грешка, липса на подпис, конкретен документ или грешка в номерацията например, всъщност се отстраняват оферти, които биха могли да бъдат изгодни за конкретния случай и съответно се намалява конкуренцията. Този момент е преодолян, като всички кандидати са поставени при равнопоставени условия.

---

» Всички