Парите за снегопочистване и зимно поддържане на общините вече са изчерпани, а нова възможност за отлагане на плащанията към фирмите няма, заяви в интервю за Дарик изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) Гинка Чавдарова. По думите й - бизнесът е ударен сериозно от кризата и бави дори минимални плащания към общинските администрации като таксата за битови отпадъци. Преди обаче да прибегнат до искане на пари от държавата, местните администрации ще потърсят други мерки за събиране на повече приходи.

Знаем, че приходите в държавната хазна са доста намалели, а разходите са сериозни. Приходите са по-малко от разходите, тоест дупката в бюджета се отваря. Каква е ситуацията в общините?

По същия труден начин, ако трябва да бъдем честни. Този труден начин се забелязва още и в процеса на обсъждане на общинските бюджети. За разлика от предходни години, понеже вече знаехме въздействието на кризата, то се отчете на етап съставяне на проектите, обаче при самото обсъждане в общинските съвети на много места се връщаха бюджетите, за доработване. Добро е желанието и се вижда, че няма къде повече да падат разходите и трябва да се търсят повече приходи, но не е реалистично предвид цялата икономическа среда. Ние сме част от тази икономическа среда и не може да не носим негативните белези на полузамразен пазар на недвижими имоти, защото все пак някакви сделки се осъществяват – това е нашият най-голям удар всъщност. Иначе тревогата по-скоро от страна на бизнеса, от затрудненията особено при по-малките и средни предприятия. Тя идва и при нас, ние я усещаме дори чрез такъв тип малки плащания от тях, които касаят например такса битови отпадъци, защото ние друг приход от бизнеса нямаме пряко за общинските бюджети. И се вижда осезателно сега. В предходни години сме успявали да се договорим с представителите на бизнеса голяма част от дължимите суми да ни дават през първото тримесечие, защото за общините по традиция първото тримесечие е най-трудно, независимо от кризата – просто тогава приемаме бюджетите, още не са ясни размерите, населението още не е тръгнало да плаща местни данъци и такси. Знаете че, масово се тръгна от този месец. Това ни е традиционният вакуум в приходната ни част, който след това усилено се компенсира през март и април, когато пък действат компенсиращите или облекчителни процедури за с 5 на сто по-малък размер. През предходните години за този етап сме успявали да се договорим, че така и така годишното плащане се изтегля за първите месеци, сега не успяваме честно казано. Вижда се, което е силен сигнал за затрудненията. Не е въпрос на нежелание. Всеки прави опит да отложи дължимо плащане до колкото се може повече време. За съжаление ние не можем да отложим услугите.

Възможно ли е да се стигне до вариант, в който общините да се наложи доста предсрочно допълнителни държавни субсидии, да речем към средата на годината?

Ние не сме Дон Кихот и като виждаме какво е състоянието на националния бюджет, особено ние като организация, едва ли при дефицит, очертаващ се все по-силен в националния ние ще излезем с такъв тип предложения. Разбира се, ще следим. Всички се надяваме на едно по-благоприятно развитие. Ако такива събития настъпят, разбира се, че тогава ние сме готови с реалистични предложения. Но ако продължи и следващите месеци тежката ситуация с националния бюджет, по-скоро ние ще търсим отдушници чрез друг тип действия било по отношение на собственост, прехвърляне. Знаем много добре, че тя на първия етап ще тежи. Но някакъв друг тип въздух, който да се дава на общините било дори чрез своевременно, вече не забавено плащане на дължими суми към нас от страна на държавата, защото ние виждаме държавата, не само тя, имаме предвид повече по европейски проекти, по други неща, които малко от малко да ни облекчават. Тоест ние се готвим с двувариантно портфолио: при благоприятно развитие на нещата и при такова, каквото е в момента.

Възможно ли е инфраструктурните проекти да пострадат, кърпенето на дупки най-вече, защото знаем, че това е доста наболял проблем, особено сега след зимата се отварят и старите дупки.

За съжаление, ресурсно сме много ограничени там, много по-ограничени от предходните години. Знаете, че малката целева субсидия за капиталови разходи, която се даваше досега, тази година е почти наполовина от предходната година, което означава много по-малък ресурс. Вече отчетите излязоха. Видя се, че собствената ни приходна база е стопена с 300 млн., тоест с толкова ние имаме по-малко ресурс спрямо 2008-а, 2009-а сме получили с 300 млн. по-малко от 2008-а. За 2010 не сме ги и планирали реалистично, че ще ги получим, защото се вижда, че тази тенденция продължава. Така че стопената приходна база, стопаните и намалени инвестиционни трансфери поставят доста тежка задача как да поддържаме поне безопасна мрежа засега. Вярно е, че пълненето на дупките не е от най-скъпите инвестиционни дейности, честно трябва да кажем. Въпросът е обаче, че заедно с нея имаме и други не по-малко неотложни дейности по поддръжката на социалната инфраструктура, по подмяната на отоплителни и други системи в училищата, в детските градини, с които също сме изостанали, вследствие на което плащаме огромни разходи. И сега логично и при този натиск да гледаме и такъв тип приоритети, които свалят бъдещ разход. Пълненето на дупките, ако е качествено, частично сваля бъдещ разход.

Как ще се справят общините, които частично пострадаха от наводненията?

Не само наводненията. За нас се оказа, че сме във финансов колапс и по отношение на средствата за снегопочистване и зимно поддържане. Ние сме залети от тревожни сигнали от общините, че целият ресурс за 2010 година е изяден вече, използван при тази тежка година. А знаем, че има още зимен сезон – в края на 2010 година. А ресурсът трябва да ни стигне до края на декември. Така че и наводненията, и зимното поддържане… Ние в момента събираме актуална информация от общините – планираме среща в края на този месец първоначално с министър Плевнелиев – да излезем с някаква предварителна оценка на тежките проблеми и да потърсим съдействието на министерството. Оттам нататък заедно, разбира се, пред останалите министерства, най-вече Министерството на финансите.

Планирате да отложите малко плащанията към тях, след като няма да има пари за снегопочистване през декември?

Докога да отлагаме? Ние им дължим за стари сезони средства и дето се казва се отпускат колкото само и само да се съхрани някаква функционална възможност на тези фирми да осигуряват услугата. В същата ситуация е и господин Плевнелиев за републиканската пътна мрежа. Но най-масово човек всеки ден се сблъсква с проходимостта до общинските звена, които предоставят услуги и да кажем само част от нас се сблъскват с достъпността по републиканската пътна мрежа. Така че еднакво важни са и двете задачи и мисля си, че няма големи резерви вече в отлагането. Този резерв е изяден.